Най-добрата страна на Хайдутин
Най-добрата страна на Хайдутин
Blog Article
↑ а б в г д Пейчева, Лозанка. Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена.
Горноджумайско въстание · Солунски атентати · Илинденско-Преображенско въстание ·
да засвири с кавала, за да може народният певец да запее песента си за героите хайдути.
Описани са както съдържанието на самата песен, така и начините, по които тя ще бъде възприета.
Затова майката така дълбоко страда и моли сина си да не става хайдутин, а да се научи на четмо и писмо. Но завладяващият пример на бащата се оказва определящ за бъдещата съдба на сина. Чавдар скача от радост, че ще иде на хайдушкото сборище. Майката горко плаче. Реакциите на сина и на юначната българка доказват предварително изградения образ за непобедимия, справедлив Чавдар войвода, със слава по цялата земя българска.
Но тя моли Чавдар да иде да се изучи, а да не поема рисковете на хайдушката борба. И докато за Чавдар вестта, че ще иде при баща си, е радостна, то за майката това е най-тежкото преживяване.
Интересна характеристика прави на българското хайдутство Захари Стоянов в „записки по българските въстания“:
„Под игото” - Иван Вазов /„Представлението” - сбит преразказ/
Your browser isn’t supported any longer. Update it to have the most effective YouTube knowledge and our newest options. Find out more
Ильо войвода (известен и като последния хайдутин) от село Берово, Малашевско, заедно с Георги Раковски е водач на Първата българска легия в Белград.
Според преданието, което се носело за него, „Деля го куршум не фата, Деля го сабя не сече“, враговете му го прострелват с нарочно излят за целта сребърен куршум.
Други били изгаряни живи или умъртвявани по друг жесток начин от креативните либерални турски власти.
А лирическият драматичен диалог разкрива преживяванията на дванадесетгодишния хлапак Чавдар и неговата майка. Той подсказва как се формират целите и идеалите на момчето.
Лирическият говорител е този, който разказва историята на Чавдар и го прославя. Той съзнава силата на таланта си – убеден е, че дори песента му да не бъде чута от народа, тя ще остане съхранена в българската земя. За лирическия говорител свободата и робството са въпрос на личен избор и тези, които търпят робството, ще си останат Хайдутин роби завинаги.